Въпрос
Като стара, олющена брошка
е безпомощна твоята прошка!
Ще я дадеш ли с чисто, цяло сърце? –
да зарадва нечие бледо лице.
Не по задължение.
Без обяснение, без лицемерие.
Да намериш утеха и ти.
Надали!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Като стара, олющена брошка
е безпомощна твоята прошка!
Ще я дадеш ли с чисто, цяло сърце? –
да зарадва нечие бледо лице.
Не по задължение.
Без обяснение, без лицемерие.
Да намериш утеха и ти.
Надали!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...