Dec 13, 2019, 10:46 PM

Въпрос

  Poetry
771 0 3

Покорен не мога да бъда...

не обичам фалшиви неща,

човешкото просто не искам,

не ми дава покой във ноща.

 

Обичам в живота нещата

по-прости, но пълни с любов,

приятели малко да имам,

но да разчитам на тях.

 

Ако живота горчив 

подсладиш го със захар

или просто решиш да излъжеш приятел,

значи фалшив си, на себе си враг си.

 

Не обгръщай живота със слава,

недей, стъклени къщи ти не гради,

помисли за това ли, мечтал си,

затова ли сълзите си крил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е мила!Благодаря от сърце, Марианка!!!
  • Благодаря,Приятелю!
  • Човек трябва да бъде реалист и заобиколен с верни приятели.
    Поздрав от мен!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...