kysokoska (Богдана) kysokoska (Богдана)
3
Mar 10, 2010, 1:14 PM

Въпроси

  Poetry » Other
974 0 4

      ВЪПРОСИ


Колко ще вилнее в нас зараза

от настанила се в душите ни омраза

Колко ще се правим че не чуваме

викът че грешно съществуваме

Кога ще спре това презрение

приписано ни чрез дарение

Кога околните ще гледаме с очи

че доброто им желаем да личи

Защо на хиляди мизерията ни е чужда

нима те нямат право на човешка нужда

Защо не можем чужди грешки да простим

а за собствените другите виним

Как ще се изправим пред съдбата

маските си да свалиме от лицата

Милост да поръчаме за наша сметка

за да промениме тая грозна гледка                         10.03.10

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kysokoska (Богдана)
    kysokoska (Богдана)
    Прав си аз не спирам да си ги задавам но трудно намирам отговорите в последно време, хората нямат в какво да вярват.
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Колкото повече хора си задават подобни въпроси...толкова по-скоро ще заживеем по-добре - в смисъл най-вече духовно!
    Ти си го разбрала отдавна!
    Поздравления - много хубав, мъдър стих!

  • Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Харесва ми!!!Поздрав!!!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    ПРАВИЛНО-зададени въпроси.Всеки милост проси.А ЛЮБОВ е просто нужна....
    ПОЗДРАВИ БОГДАНА.ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0