Какво ли се променя,
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли
книгата ненаписана
да прочетем?
И как живот неизживян
ще разберем?
Дали ще се срещнем
в сенките изгубени?
Кога ли ще ни съдят
за страстните прелюдии?
Покварата и пошлостта –
дали ще ги позная?
Но зная, че грешници има и в Рая.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
