Какво ли се променя,
когато времето минава?
Какво сме ние
и какво след нас остава?
Ще можем ли
книгата ненаписана
да прочетем?
И как живот неизживян
ще разберем?
Дали ще се срещнем
в сенките изгубени?
Кога ли ще ни съдят
за страстните прелюдии?
Покварата и пошлостта –
дали ще ги позная?
Но зная, че грешници има и в Рая.
© Николай Стойчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
