Mar 26, 2006, 2:42 PM

Въпроси, въпроси...без отговор...

  Poetry
870 0 6

Въпроси, въпроси...
.....и всички без отговор...

Вярно ли е,
че човешката душа,
няколко пъти се преражда изцяло?
Напуска човека и отлита сама,
от изхабеното, немощно тяло.
Накъде се насочва в съдбовния миг,
колко ли дълго, да чака остава
и защо, каквото знае
и в себе си таи,
на новото си тяло не предава?
Защо човекът,
когато се роди,
е като празен лист,
започва всичко отначало
и не узнава никога
какъв е бил преди,
щастливец или неудачник?

Моята изстрадала заедно с мен душа,
която все още тича самотна и боса,
живяла ли е
в друго тяло преди мен и кога,
била ли е в Личност или в просяк?
И когато й омръзна и реши да полети,
ще търси ли отново,
с друго тяло щастие
или ще намери сродна душа
да се приюти
и с нея за вечност,
в прегръдка да угасне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Пепина, ако узнаеш отнякъде отговора, пусни ми един Е-меил!!! А иначе стихото е ТОП!
    Много ми хареса - (6)!!! С поздрав!
  • Харесва ми!/6/
  • Много е хубаво,Пепина!Поздрав
  • Аз силно вярвам в прераждането на душите и много ми хареса твоето стихотворение Браво
  • Този въпрос Пепина за наша радост го има написан в Библията!Който го търси го намира.Пожелавам и на теб радоста да откриеш отговора!Но със сигурност не угасва...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...