Въпроси, въпроси...без отговор...
Въпроси, въпроси...
.....и всички без отговор...
Вярно ли е,
че човешката душа,
няколко пъти се преражда изцяло?
Напуска човека и отлита сама,
от изхабеното, немощно тяло.
Накъде се насочва в съдбовния миг,
колко ли дълго, да чака остава
и защо, каквото знае
и в себе си таи,
на новото си тяло не предава?
Защо човекът,
когато се роди,
е като празен лист,
започва всичко отначало
и не узнава никога
какъв е бил преди,
щастливец или неудачник?
Моята изстрадала заедно с мен душа,
която все още тича самотна и боса,
живяла ли е
в друго тяло преди мен и кога,
била ли е в Личност или в просяк?
И когато й омръзна и реши да полети,
ще търси ли отново,
с друго тяло щастие
или ще намери сродна душа
да се приюти
и с нея за вечност,
в прегръдка да угасне...
© Пепа Деличева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми!/6/
-
Много е хубаво,Пепина!Поздрав
-
Аз силно вярвам в прераждането на душите и много ми хареса твоето стихотворение
Браво -
Този въпрос Пепина за наша радост го има написан в Библията!Който го търси го намира.Пожелавам и на теб радоста да откриеш отговора!Но със сигурност не угасва...
-
Pepina,май всеки си задава тези така любопитни въпроси,но уви,все няма отговори...Много ми харесва!Браво!/6/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми хареса - (6)!!! С поздрав!