Въпросително
Видях те как я галиш коленичил,
а казваше,че вечно ще си мой,
че само мен безумно си обичал,
макар да са те любили безброй.
Защо не си отиде със достойнство,
обидата защо не ми спести?
Какво спечели с тайното си двойнство,
когато от приятел се лиши?
Не те затворих никога във клетка,
защото волно исках да летиш
и никога не ти потърсих сметка,
защо над чуждите гнезда кръжиш.
Защо не си отиде с честни думи,
с протегната приятелска ръка?
Издигна бариера помежду ни
и святата ни клетва проигра.
© Наташа Басарова All rights reserved.
