Въпросът
Не е въпрос на положително мислене
или на някакъв план.
И аз плача понякога тихичко в нощите
и даже червя се от срам.
Върша си грешките, искам си прошките,
но никога по корем не пълзя.
Куцам и влача се, но гордо изправям се
а честичко даже летя.
Минават годините, бавно старея си,
нещо все ме боли.
щастливи са дните ми, весело пея си,
защото така се реди.
Разбрах, че живота се просто живее
вземаш каквото дари
И когато плача и когато се смея
и когато до смърт ме боли.
Знам, че съм мъничка - троха, песъчинка
по пътя на тази съдба,
но баба ми казваше че малките камъни
обръщали всяка кола.
Не е въпрос на положително мислене
или на някакъв план.
аз съм такава каквато си искам -
пълна със обич и плам!!
© Слава Костадинова All rights reserved.
