Върба

Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа.

Опитвала да маха с клони,
навеждала превиваща снага,
а бурите били ù пощальони,
чрез тях зовяла през брега.

Поред преминали години,
растяла тъжна в пустошта,
разбрала - корените са ù живи,
защото са дълбоко във пръстта.

Преминали случайно живи твари
отбили се за малко през света,
когато всеки спре, това завари -
една самотна плачеща Върба.

Разбрала своята житейска орисия,
за нов живот - едва ли би могла,
когато свърши земната мисия,
при сродните ще тръгне към дома.

Виж! Там плачеща Върба ни маха,
напред–назад извива си снага
и как размахва клони, пляска, маха,
повярвала, че ще премине през брега!

Задуха силен вятър през полята,
донесе полъх, трепет и мечта,
зареди нови сили във Върбата
чрез мост-дъга от сродна ù душа.

До ней поникна мъничка Върбичка,
създаде нов живот, дори Гора,
не беше вече сам-самичка,
а в свят от сродни по душа.

Разбрала своята житейска орисия:
в живота трябва вяра, воля и борба,
неволята е само бич за нас, стихия,
която сочи пряко пътя към дома!

Виж! Там весела Върба ни маха!
Напред–назад извива своята снага!
И как размахва клони, пляска, маха
за спирка, отдих в Нейната Гора!

Лъчиста