Върбице, защо си зелена,
защо тъй обичаш реката?
Върбице, защо си родена,
защо шумолят ти листата?
Родена съм малка, зелена
и мама бе толкоз зелена.
Обичам и пазя реката,
затуй шумолят ми листата.
Върбице, кажи ми сестрице,
за кой над реката тъжиш?
За кой си събрала сълзици,
за кой от години не спиш?
Събрала съм много в душата
сълзици - златни пендари
за мама де тук до реката
отсякоха върли дървари.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
