28.07.2022 г., 9:13

Върбице

754 2 3

ВЪРБИЦЕ


Върбице, защо си зелена,
защо тъй обичаш реката?
Върбице, защо си родена,
защо шумолят ти листата?

Родена съм малка, зелена
и мама бе толкоз зелена.
Обичам и пазя реката,
затуй шумолят ми листата.

Върбице, кажи ми сестрице,
за кой над реката тъжиш?
За кой си събрала сълзици,
за кой от години не спиш?

Събрала съм много в душата
сълзици - златни пендари
за мама де тук до реката
отсякоха върли дървари. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...