Feb 14, 2019, 8:36 AM

Върхове

888 0 0

Върхът на планината изкачих.
Погледнах в пропастта без страх.
Не скочих в нея, не се нараних.
И на това устоях.
Всички бури в живота преминах.
Страхувах се, но оцелях.
Днес се страхувам да не ме подминеш.
Остани с мен, без да чувстваш страх.
Всяка буря в живота си приех.
Всяка болка остави ми рана.
Всички върхове превзех.
Само един ми остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...