Върху жаравата златееща на дните...
Върху жаравата златееща на дните
омаяна и тръпнеща танцувам.
По стъпките ми плиска се магия
и нестинарската ми кръв бушува.
Сред вихъра от спомени и тайни
омагьосани тъпани бият.
И всяко въгленче е хвърлен камък
по моята човешка орисия.
И всяка стъпка е пътуване безкрайно
към истината на Всемира,
към най-дълбоко скритите ми рани –
в жарта на танца себе си намирам.
Сътворена от огън и чар, засиявам.
Всяка болка с магия лекувам.
И сърцето ми жадно е кръг от жарава,
дето боси надежди танцуват.
© Мима Иванова All rights reserved.
