Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 87
1.04.2018 г., 23:36 ч.

Върху жаравата златееща на дните... 

  Поезия
624 1 8

Върху жаравата златееща на дните

омаяна и тръпнеща танцувам.

По стъпките ми плиска се магия

и нестинарската ми кръв бушува.

 

Сред вихъра от спомени и тайни

омагьосани тъпани бият.

И всяко въгленче е хвърлен камък

по моята човешка орисия.

 

И всяка стъпка е пътуване безкрайно

към истината на Всемира,

към най-дълбоко скритите ми рани –

в жарта на танца себе си намирам.

 

Сътворена от огън и чар, засиявам.

Всяка болка с магия лекувам.

И сърцето ми жадно е кръг от жарава,

дето боси надежди танцуват.

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??