Oct 12, 2008, 4:17 PM

Върху въглени от сълзи

713 0 2

ВЪРХУ ВЪГЛЕНИ ОТ СЪЛЗИ

 

В терлиците, изплетени от мама,

преливат цветовете на земята,

следите от прегърбеното рало

под възлестите пръсти на баща ми.

 

В терлиците, изплетени за мене,

всяка бримка – стадо от звънчета –

нота е от песен на вретено,

бодната на хурката в сърцето.

 

Терлиците й, за да не забравя

селския си корен, са от прежда

с трънчета от горската дъбрава.

Наметките – преглътнати надежди.

 

Мислите й – нестинарски танц –

укротени в свивките на възел...

С терлиците, изплетени от мама,

стъпвам върху въглени от сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...