Върху въглени от сълзи
ВЪРХУ ВЪГЛЕНИ ОТ СЪЛЗИ
В терлиците, изплетени от мама,
преливат цветовете на земята,
следите от прегърбеното рало
под възлестите пръсти на баща ми.
В терлиците, изплетени за мене,
всяка бримка – стадо от звънчета –
нота е от песен на вретено,
бодната на хурката в сърцето.
Терлиците й, за да не забравя
селския си корен, са от прежда
с трънчета от горската дъбрава.
Наметките – преглътнати надежди.
Мислите й – нестинарски танц –
укротени в свивките на възел...
С терлиците, изплетени от мама,
стъпвам върху въглени от сълзи.
© Геновева Цандева All rights reserved.
