Dec 2, 2009, 1:46 AM

Върни ме в реалността

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Върни ме в реалността. Там, откъдето започнахме.

Където всичко бе песен и радост. Където нямаше суета.

Върни ме в реалността – в онзи чуден свят,

където цареше хармония и красота.

 

Сега аз съм другаде. На непознато място,

непознати хора все край мен.

Непознати срещам и се взирам -

търся радостта под погледа сломен.

 

А къде изчезна всичко? Къде изгуби се смехът?

Сега, пред тази тъжна истина,

глава аз свеждам и мълча...

Върни ме в реалността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...