Върни ми позабравените срещи
Върни ми позабравениете срещи,
преди да ги загубиш от разсеяност,
прибрах във шкафа восъчните свещи,
незапалени от вятърна самонадеяност.
Преди навън да зазори,крещя наумно,
догонват крясъците нощните съмнения,
очите ми обличат се с безумство,
говоря ясно,а не свързвам изречения.
Не съм крадец и винаги си плащам,
платих си скъпо късогледото доверие,
напук със себе си на бас се хващам,
а след това заплаквам от безверие.
Прекръствам се разумно-с несъгласие,
вървя с любов тежаща ми на рамото,
умишлено преправям си нагласите
и търся смисъла в недоразбраното.
© Елица Стоянова All rights reserved.
