Въртележка
Човешката лъжа ме завъртя.
И се заблъсках сякаш пеперуда
по стъклените ъгли на нощта
зад маската на кротка няма лудост
с изопнати на тръни сетива,
които чуват само звук от тихо
и устремът на никнеща трева.
А в дупки хората се изпокриха
да си ядат сами безвкусен хляб,
да си присветват до зори с цигари
и мракът им – озъбен, хищен, сляп -
по устните да пари, пари, пари...
Те себе си признават за светци,
щом тялото, най-ценното им, страда
за тях самите. Лъжат се, уви -
да вземеш чужда болка е награда.
И другия да кърпиш – кост по кост...
... да го превръщаш бавно в пеперуда.
По нерви да си, но да станеш мост,
по който сам да тръгне. Без принуда.
Човеците отскоро ме въртят.
А аз ги лъжа, че е просто лудост.
Преструвам се. И щом като заспят
във дупките си, ставам пеперуда.
Д.Д.
© Дарина Дечева All rights reserved.
