dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
Jan 10, 2013, 12:50 PM

Въртележка 

  Poetry » Other
1049 3 17

 

Човешката лъжа ме завъртя.

И се заблъсках сякаш пеперуда

по стъклените ъгли на нощта

зад маската на кротка няма лудост

 

с изопнати на тръни сетива,

които чуват само звук от тихо

и устремът на никнеща трева.

А в дупки хората се изпокриха

 

да си ядат сами безвкусен хляб,

да си присветват до зори с цигари

и мракът им – озъбен, хищен, сляп -

по устните да пари, пари, пари...

 

Те себе си признават за светци,

щом тялото, най-ценното им, страда

за тях самите. Лъжат се, уви -

да вземеш чужда болка е награда.

 

И другия да кърпиш – кост по кост...

... да го превръщаш бавно в пеперуда.

По нерви да си, но да станеш мост,

по който сам да тръгне. Без принуда.

 

Човеците отскоро ме въртят.

А аз ги лъжа, че е просто лудост.

Преструвам се. И щом като заспят

във дупките си, ставам пеперуда.

 

Д.Д.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??