Oct 17, 2005, 2:46 PM

Върви 

  Poetry
688 0 1
Недей да блъскаш
със юмруци по вратата.
Чувам те, дори в просъница.
Няма да отворя.
Не искам да те слушам.
Някога ти вярвах.
Чувствах се светица.
Достатъчно ме омърси
и светлото в душата угаси.
Не искай повече!
Върви!

© Марина Марини All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, ти Вероника, въпреки поставената двойка ти има смелостта да кажеш, че стиха ти харесва. Благодаря!
Random works
: ??:??