Щом нещо те тегли…
Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл,
не слушай страха със безбройни: „Ако?”,
защото посоката вече те има –
изписана в порив, родена в око.
Там, дето не знаеш какво те очаква,
те чака самóто незнание в дар.
Там, може би пулсът на твоята кръв е
със спомен по нещо от друг древен свят.
Може би урок е, който още не чуваш,
от години незрим, но в тебе отглеждан.
Или любовта е, разцъфтяла без ред,
отразена в очи, дето наскоро си срещнал.
Не търси отговори, нито причини,
не вярвай на разума – той е затвор.
Щом нещо някъде вселенски те вика,
значи другаде чака те твой небосклон.
Затова не спирай! Върви!
Не стой на брега, ако морето те вика.
Там, нейде в далечното, вече чакаш се ТИ.
Щом нещо те тегли – то вече те има.
© Християна Манева All rights reserved.
