"Върви, народе, възродени"
Плачи, народе, примирени,
над своите злини плачи,
над бъдеще опропастено
в обезлесените гори!
Плачи, проклинай, поругавай
в порутени училища,
където пламък нявга греел
в очи на знаещи деца.
Там, дето днес горят и палят
прозорците от дървеса
и дето с книги ги разгарят,
били прозорец към света...
Плачи, народе, вий от болка,
задето позволи това –
да те ограбят; доброволно
слуги изпрати по света!
Тук майки и бащи се молят
децата им да полетят,
а отлетели – те не могат
да дойдат, да ги погребат...
Плачи, народе оскотели,
за свойто минало плачи,
за настояще провалено
и за мечтата "бъднини"!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
