"Върви си!"
Сърцето ми - кървяща рана,
от думи две прободено в зори
и любовта ми в скреж обляна,
все спомня общите мечти.
"Върви си!" - рече ми студено,
след страстната, безсънна нощ.
Как гледаше ме само отчуждено,
но сигурен във мъжката си мощ.
Тогава те разбрах наистина,
последно сбогом е била нощта
и аз, уви, не съм единствена,
не съм за тебе идеалната жена.
© Анна Станоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Кой Е?
-
Много хубав стих,мила!
Поздрав! -
Изправи глава и... продължи!
Тя - любовта, те очаква зад следващия ъгъл!
Поздрави!
-
и на мен ми го казаха и аз си тръгнах.поздрав!
-
Да, по-добре така, отколкото поредните лъжи после!!!
Поздрави, Ани!!! -
Тъжно. Хубаво си го написала.
-
О, миличка!
Не ти го е казал от студенина,а от безсилие!
А ти си истинска жена,сигурна съм!
Просто той още не го е разбрал!
Поздрави и повярвай в себе си! -
По-добре така!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
