Върви си,моля те... тръгни
Защо днес пак така си натъжен?
Защо повтаряш същите рефрени?
Тези твои думи парят, като ръжен,
горят, остават дупки овъглени.
В сърцето има място само за един:
не можеш вътре да се настаниш.
Заето е, отдавна имам аз любим.
Ти там излишен си. Какво мълвиш?
„Обичам те” пак казваш. Стига, спри!
Не виждаш ли - със думи нараняваш!
Не може със „обичам” само, разбери,
в живота мой ти да се появяваш.
Поспри и моля те, за миг замълчи.
Не се сърди, не аз съм твоята посока,
Не можеш да си с мен, да, знам, боли.
Не исках да съм толкова жестока.
За жалост често случва се така.
Живота много странно е устроен:
жесток и труден е и няма правила.
Ала излишен ако тук си, ти спокоен
огледай се и много скоро ще съзреш,
че някой там, те чака в далечината.
Тръгни, стигни и, ако от себе си дадеш
ще сетиш щастие и топлина в душата.
Не съм за теб, разбери. Върви си, моля те.
Върви…
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Риа
