Вървя
Вървя... пътека прашна.
Тръни драскат моите ръце.
Вървя и кървави следи оставям,
следи на моята тъга...
Ден ли е или пък нощ - не зная,
не виждам слънце, нито пък луна...
а аз не спирам да вървя.
На пътя краят му се вижда,
пропаст страшна е пред мен,
но аз не мога да премина,
нито пък да падна в плен.
Спирам и за миг поглеждам
падналите капки кръв зад мен,
спирам и за миг решавам,
че май е по-добре да съм в плен.
Тогава аз очи отворих, разбрах,
че страшен сън било е това
и тръгнах по пътека нова,
обсипана със рози и цветя.
Пътека, пълна с щастие и радост
на моя сбъдната мечта.
© Лана Стоянова All rights reserved.
