Вървя
Вървя срещу изгреви пресни –
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден,
не питам дали съм потребен.
Вървя срещу хорските хули,
до кости без жал съм обрулен.
Вървя срещу водни стихии
в които душата ми пие.
Престанах да моля за прошка –
вървя без да искам отсрочка.
Вървя в тъмнината на пустото,
потънал в кроежа на лустрото.
Обвит в страхове и надежди –
в земята челото си свеждам!
© Данаил Таков All rights reserved.
