Mar 7, 2011, 7:49 AM

Вървя по моята пътека 

  Poetry » Phylosophy
1980 1 40


Вървя по моята пътека -

назад не мога  да се върна.

Над мене - облачета леки,

зад мене - ветрове попътни.


Понякога забавям крачки,

а после литвам - птица волна...

Забравени, но верни знаци

са всички приказни сезони.


Сълзи и смях в едно се сливат -

дъждът и слънцето са цяло.

След мене - разорана нива,

пред мен - Вселена засияла...



© Вилдан Сефер All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??