Във Орловите нокти на страха
Във Орловите нокти на страха
попадаш, без да подозираш.
Стопяваш се в онази тишина,
която без задръжки те убива.
И не разкъсаният вик на самота,
а неизменната ти параноя,
с която ти посрещаш си деня,
удавя те на сЪлзите в пороя.
А утро с дъх на стих и здравец
би покорило твоите дела.
Огледай се... дали ще може
слепецът да прогледне в тъмнина?
Не може, може би дори не иска!
И в ритъма на свойта тишина
една искрица, много чиста,
би осветила твоята тъма.
Тогава няма да е страховито.
Ще бъде свежа даже утринта -
със здравеца и с нежната сюита
на птици, поздравяващи света.
© Петя Кръстева All rights reserved.
