mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
Oct 29, 2007, 9:24 AM

Във полет 

  Poetry » Other
677 0 7

Децата ни порастнаха. За мен бе изненада,

че чак с такава скорост годините минават.

Стоя пред огледалото - не ме показва млада.

От многото препятствия следи по мен остават.

Но всички мои бръчки наистина обичам,

защото те са карта на дните преживени,

и пак за сетен път не искам да отричам -

благодарна съм за всичките ни чувства споделени.

За радостния смях, за нощите щастливи,

за времето, в което ни бе безкрайно трудно,

за трите ни деца, с които тъй сме живи,

за делника дори, макар и да е чудно...

Годините летят... Усещам го, когато

разбирам, че от нас децата ни отлитат.

И скоро у дома, от пъстрото ни ято,

ще бъдем само двама. И няма да ни питат

съгласни ли сме с теб във полет да ги пуснем,

не можем да ги вържем за дните си златисти.

Отново ще сме с теб, и просто им желая

и обич, и късмет, и хоризонти чисти!

© Мария Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??