Във полет
Децата ни порастнаха. За мен бе изненада,
че чак с такава скорост годините минават.
Стоя пред огледалото - не ме показва млада.
От многото препятствия следи по мен остават.
Но всички мои бръчки наистина обичам,
защото те са карта на дните преживени,
и пак за сетен път не искам да отричам -
благодарна съм за всичките ни чувства споделени.
За радостния смях, за нощите щастливи,
за времето, в което ни бе безкрайно трудно,
за трите ни деца, с които тъй сме живи,
за делника дори, макар и да е чудно...
Годините летят... Усещам го, когато
разбирам, че от нас децата ни отлитат.
И скоро у дома, от пъстрото ни ято,
ще бъдем само двама. И няма да ни питат
съгласни ли сме с теб във полет да ги пуснем,
не можем да ги вържем за дните си златисти.
Отново ще сме с теб, и просто им желая
и обич, и късмет, и хоризонти чисти!
© Мария Борисова All rights reserved.
