May 1, 2012, 7:38 PM

Във същото легло 

  Poetry » Love
574 0 3

Във същото легло, в което снощи

се мятах непогалена от теб,

напразно с дъх се мъчех да те стопля,

утеха търсех в двете ти ръце,

сега така  щастлива съм със Другия.

Нарочно не смених чаршафите.

Те бяха още с твоя аромат,

но той сега примесен е със Другия.

Знам, всички пуритани ме ругаят.

Крещят: „Мръсница! Фльорца! Шафрантия!”

Те нека си крещят – какво от туй...

И нека най-безгрешният

по мене камък хвърли...

Не търся оправдания.

Не са ми нужни.

Любов ми дайте!

Тя е моят щит.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От мен - само поздравления!!! Че всичко друго е - излишно...
  • И аз ,мила няма да хвърля камък,ако някой има смелост да го направи.Много е истинско,усещат се всички чувства, дори и обърканите.
  • Аз лично камък няма да хвърля!
Random works
: ??:??