Във същото легло
Във същото легло, в което снощи
се мятах непогалена от теб,
напразно с дъх се мъчех да те стопля,
утеха търсех в двете ти ръце,
сега така щастлива съм със Другия.
Нарочно не смених чаршафите.
Те бяха още с твоя аромат,
но той сега примесен е със Другия.
Знам, всички пуритани ме ругаят.
Крещят: „Мръсница! Фльорца! Шафрантия!”
Те нека си крещят – какво от туй...
И нека най-безгрешният
по мене камък хвърли...
Не търся оправдания.
Не са ми нужни.
Любов ми дайте!
Тя е моят щит.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Че всичко друго е - излишно...
