Nov 22, 2005, 12:27 AM

Във заблуда

  Poetry
1.4K 0 1

Във заблуда

Да те виждам аз не искам
да те срещам не желая,
че още лудо те обичам
и така ще бъде до безкрая.

Да бъдеш все така
далечен и студен,
да мамиш любовта
е вечен страх за мен.

Налудничаво е, но нали,
ако те изтрия от ума
няма така силно да боли
замениш ли ме с друга.

Думите напират в мен
да вземеш моето сърце
е блян несподелен
ти знаеш го добре.

Но само ще изгубя
отдам ли се на обичта
да живее във заблуда
е мрак за моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може да редактираш римата: ума - друга, или да махнеш целия куплет направо.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...