Плачи, мое село на жалост,
горчи, мое мило за радост,
мълчи, мое село нахалост,
горчи, мое мило за младост.
Реките ти бистри да бликнат,
дъбравите стари да екнат,
синовните двори да леят,
моравите, пъстри да пеят.
Къщята ти пусти ще светнат,
чедята ти клети ще срещнат.
Плачи, мое село на жалост,
плачи мое мило за младост...
© Ивелина Дамянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
