Въздишка
Синьо небе и облаче бяло
заръсило ситни, топли сълзи
за моя син – не съм го видяла
години, години, нощи и дни…
Слънчице топло! Със твойте лъчи
не срещна ли нейде мойто момче
като небето със сини очи
и с наранено, горещо сърце…
За да помахам от тук с обичта
неугасваща, вечна в душата
и аз да потърся будна в нощта
най-светла от всички звездата,
дето през клоните свети дори.
Трептяща влиза в моята стая
и за него дълго, дълго шепти,
че го има! Да вярвам, да зная…
© Ани Иванова All rights reserved.
