Mar 9, 2007, 7:11 PM
Въздух
Гръдна хирургия
Операционна 4
Дълги коридори.
Светлината идва от ъглите,
а там във стаи полутъмни
зелено-бели хора се надяват.
Глухо е. Нарочно сякаш.
И липсва…
Въздух.
- Ръкав ми дай за лявата – хирургът.
Момчето се свива и скрива над мен,
наоколо,
в мен
е студено.
Както винаги в мен
е студено.
- Сега ще боли, Ясене!
- Да – казвам, а мисля си
“Кога не боли?!”
- Скалпел за долната и попивайте!
Само лампите виждам –
Със много очи ме разглеждат,
те се вглеждат с светлините си в мен и
ме режат…
- Попивайте, казах!
- Кърви доста.
- Попивай! На колко години си?
- Малко над трийсет.
- А случвало ли се е преди?
- Не.
Само горните хора остават в “преди”,
а за нас има още, нали…
Втори час.
- Има още за нас – той сумти.
- Сега ще боли, момче, не отваряй очи!
Не отвръщам.
И жълта отрова ме хваща за гушата и
сякаш ме влачи към тъмни води…
- Само трийсет секунди!
Нямам въздух! А толкова искам…
Въздух!
Искам!
Миришещ на спирт, въздух!
Миришещ на повръщано, въздух!
Пропит с пот, сълзи и кръв,
въздух…
Напоен с пикоч и мирис на тяло,
Въздух!
Искам всякакъв въздух ей, хора…
Защото във “гръдна хирургия”…
свършва.
Операционна 4
Дълги коридори.
Светлината идва от ъглите,
а там във стаи полутъмни
зелено-бели хора се надяват.
Глухо е. Нарочно сякаш.
И липсва…
Въздух.
- Ръкав ми дай за лявата – хирургът.
Момчето се свива и скрива над мен,
наоколо,
в мен
е студено.
Както винаги в мен
е студено.
- Сега ще боли, Ясене!
- Да – казвам, а мисля си
“Кога не боли?!”
- Скалпел за долната и попивайте!
Само лампите виждам –
Със много очи ме разглеждат,
те се вглеждат с светлините си в мен и
ме режат…
- Попивайте, казах!
- Кърви доста.
- Попивай! На колко години си?
- Малко над трийсет.
- А случвало ли се е преди?
- Не.
Само горните хора остават в “преди”,
а за нас има още, нали…
Втори час.
- Има още за нас – той сумти.
- Сега ще боли, момче, не отваряй очи!
Не отвръщам.
И жълта отрова ме хваща за гушата и
сякаш ме влачи към тъмни води…
- Само трийсет секунди!
Нямам въздух! А толкова искам…
Въздух!
Искам!
Миришещ на спирт, въздух!
Миришещ на повръщано, въздух!
Пропит с пот, сълзи и кръв,
въздух…
Напоен с пикоч и мирис на тяло,
Въздух!
Искам всякакъв въздух ей, хора…
Защото във “гръдна хирургия”…
свършва.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако прочета още един такъв стих и сигурно ще трябва да пия валериан... Колко смешни са стиховете на разлюбените хлапета,за които светът свършва след раздялата, в сравнение с истинския живот...
-
Поздрав, Хенри! Дишаш!!!
-
Страхотен си Хенри! Спря ми дъхът, много силно! Нямам думи!
-
Дишам с теб, Хенри!
Имаш силата!!!
Прегръщам те! -
Дишайте и от мен!!! Благодаря ви! Ханк
-
дишай, човече... Ханк!
-
"Само горните хора остават в “преди”,
а за нас има още, нали…"
Със затаен дъх прочетох стихът ти Хенри, почувствах го!!!
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Страхотен,въздействащ,мрачен,истинен стих,който ме кара да се замисля за преходността и чисто човешкия делник,и празник,и еднообразие.Повтаряемост.Това е.Браво,Ясене!