Възкресение
Днес съм мрачна.
Тъжна.
Тъмна.
Черното притиска,
моята душа.
Ето ден е!
Отново съмна.
А аз призовавам,
да не идва вечерта.
Тежко ми е,
а ти си далече.
Обичаш ме - това го знам.
Но проклинам нашата орисия,
да си далече, без мене
и сам.
Болно е.
Времето.
И то се навъси.
Контрастно на моята душа.
Притихна.
Удари светкавица.
Дъжд поръси.
Безкрайната майка Земя.
Страшно е.
Нека си поплача.
Нека!
Прегръщам се сама.
Останах без дъх.
Без глас.
Да грача.
Шепнейки: искам да си тук.
Сега.
Тъжно е.
Но ужасена от мисли, заспивам.
Надявам се да сънувам,
теб и любовта.
Ела! Докосни ме!
Спри тая страшна зима.
Целуни ме, за да възкръсна в съня.
17.08.2007
1:00
И след най-тъмната нощ идва утрото!!!
Тъжна.
Тъмна.
Черното притиска,
моята душа.
Ето ден е!
Отново съмна.
А аз призовавам,
да не идва вечерта.
Тежко ми е,
а ти си далече.
Обичаш ме - това го знам.
Но проклинам нашата орисия,
да си далече, без мене
и сам.
Болно е.
Времето.
И то се навъси.
Контрастно на моята душа.
Притихна.
Удари светкавица.
Дъжд поръси.
Безкрайната майка Земя.
Страшно е.
Нека си поплача.
Нека!
Прегръщам се сама.
Останах без дъх.
Без глас.
Да грача.
Шепнейки: искам да си тук.
Сега.
Тъжно е.
Но ужасена от мисли, заспивам.
Надявам се да сънувам,
теб и любовта.
Ела! Докосни ме!
Спри тая страшна зима.
Целуни ме, за да възкръсна в съня.
17.08.2007
1:00
И след най-тъмната нощ идва утрото!!!
© Ванина All rights reserved.
