сиа (Силвия Андреева)
72 294
Jul 31, 2010, 3:39 PM  

Възли 

  Poetry » Other
1231 0 8

Години вече

нанизи редя.

върхарите преплитам

с низините.

А в лоното ми

на жена

се връзват възли

и ме викат.

 

Разплитай ни

разплитай ни

безкрай .

Край няма

докато сме от коприна,

дори да се изплъзваме

комай

сме твойте възли,

само твойте,

и поливай

обилно ръбчетата

със сълзи

във бистро ранно утро помъдрели.

И с нежни пръсти

ни оневини

че още сме разпътни

и несмели.

 

Ще се развържем някой ден

помни.

Ще те помилваме

и окрилени,

ще те дариме със мечти

в реалностите

изпълними!

© Силвия Андреева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??