Възможно ли е само с две ръце

прегръдката ми да усещаш силно,

възможно ли е със едно сърце

да те обичам толкоз ненаситно...

Възможно ли е с устни да те утеша,

с целувка жадна, дива, непокорна

живот да влея във една душа -

да блика обичта неспирна...

Възможно ли е с тези две очи

да те завръщам, сякаш от безкрая,

възможно ли е да ми се мълчи,

коя съм, вече да не зная...

Възможно ли е само с поглед мил

желание и страст да бъдат будни,

мига на сласт щом уловил,

един на друг да  сме си нужни.

Възможни ли са нашите съдби,

преплетени, в една да се превърнат

Възможно ли е? Може би...

стрелките на часовника да върнат.

Възможно ли е да те изгоря -

със пламъка на мойта обич силна,

от теб за себе си да сътворя -

една мечта, за други непосилна...