Възможно ли е?
Може ли стара и болна жена
да има романтична, чувствена душа?
Зад бръчките в челото издълбани
да има мисли подредени и подбрани?
Възможно ли е във сърцето болно
да влиза всеки срещнат, произволно?
А влезе ли веднъж, не се излиза,
тук не е митница, но трябва виза.
Уста със изпопадали зъби
възможно ли е рими да реди?
Косата ми е като на Горгона
(нали съм вече столична кокона)
от много мисли, явно е щръкнала,
но още не е много побеляла.
Под многото къдрици, безразборни
се раждат стиховете илюзорни.
Мечти, фантазии, копнеж и страст,
описвам във творенията аз.
Нападне ли ме някой или хвали,
ръка целуне или пък погали,
описвам си емоциите, всички,
а думите излизат си самички.
И ето го сега стихът ми нов,
съвсем е пресен, даже е суров,
защото в старата и грозната жена
се крие романтична, чувствена душа.
© Нели All rights reserved.
