Възможност
Възможно ми е да обичам само,
за друго свобода не ми остана.
Но ето, сещам силното ти рамо
и зная, няма да оставя рана.
До теб да бъда поискала не бих,
ако не се стопи докрай снега,
ако във чуден и омаен, нежен стих
завинаги не заплетем дъга.
Не ще ме спират, както по-напред
учудени, очите ми безпътни.
Ти ще дочакваш светлия си ред
сред кал и жадни вади мътни.
А казваш, че вече самотен не си.
На двама сърцата ни бият в едно.
И весел, дъждецът пречупва лъчи
и слънце събира се в жълто петно...
© Мери Попинз All rights reserved.
