Възродената гора
- Мамо, мамо, туй какво е?
- Туй е животинче със бодлички,
с тях пази се от пакостливите ръчички.
- Как се казва, мамо, туй?
- Таралеж, а още викат му и Еж.
- А онуй с раета на главата?
- Язовецът е това, обича
с малките си край поток да тича.
- Мамо, виждам във реката,
нещо плува във водата.
- Има риби, моето момче, каракуди, мрени,
те обичат да, се крият в тихите води.
Жабите им там припяват,
водни кончета летят,
а над тях върбата с тънки клончета виси
и напомня на децата за отминалите дни.
- Мамо, ти ка'т беше малка,
пътечка водеше ли към гората?
Хубава ли беше и тогава?
- Ех, моето момче, тогава беше друго.
Бяха дни на сеч безумна.
Гората, немощна и слаба,
линееше и пуста стана тя.
Но намериха се хора умни,
помогнаха на нашата гора.
Да се възроди отново,
да стане дом за тези твари,
да буди възхищение
и вдъхновява ново поколение.
Да пазим, синко, нашата гора,
да бъде силна и добра,
да радва ни и пази в дните на тъга.
© Мария Каратерзиева All rights reserved.
