Jan 17, 2012, 9:41 PM

Възторжено

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Застреляно щастие,
порив забравен,
мечта пренебрегната,
полет продаден.
Не казвай недей!
Не е ежедневие!
Пустиня и студ...
не е задължение!
Покоят е нужен
на мъртви души.
Възторгът е избор!
А пламъкът -жив!

http://www.youtube.com/watch?v=lAPZZcYd5cs&feature=player_embedded

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... кавичките не ми пречат на мен, но кое не е ежедневие и кое не е задължение? - ей това не става ясно и не ми се връзва с другите строфи
  • Всъщност,това "недей" не би трябвало да е в кавички.Поне аз не бях добавила такива.Ако ги игнорирате,се появява и смисъла
    "Не казвай,недей!"
  • "Не казвай "недей"!
    Не е ежедневие!
    Пустиня и студ...
    не е задължение!"

    сигурно ти си знаеш какво си имал предвид, ама аз не схванах...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...