Възвишение
Това надграждане ме прави нестабилна.
Като обърната надолу пирамида.
Върхът е здрав. Основата се срива.
Вървя към теб, а всъщност си отивам.
А чакам още. Може би съм луда.
Но тази лудост взема в мен превес.
Пред тебе нямам нужда да съм друга.
Разказана в непратен смс.
Пред тебе нямам нужда да играя.
Обичам се. Сама съм си фетиш.
Началото прелива рязко в края
във този кръг, във който ме въртиш.
Обичам те, когато най съм мене.
Обичаш ме. Във някой друг живот.
Във друго измерение и време,
където съм Голямата Любов.
А тук съм вече чужда и не трябва
да искам да съм с теб по този начин.
Но вместо вътре в мене да е равно,
сърцето ежедневно те изкачва.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
