Морето вкуси моите сълзи,
крилете мокри си разпери,
прегръдката за мен откри -
душата ми да не трепери...
Но избърза птица бяла,
солената прегръдка ми отне
с крилете морски полетяла -
за мен остана синьото небе...
То дари ми своята безбрежност
с полета на волен слънчев лъч,
изведнъж открих стаена нежност
във звъна на детска глъч...
© Мария All rights reserved.