Вземи го и върви
Докосваш ли я, както мен преди,
а думите, те същите ли са за нея?
Не ми казвай, няма нужда от лъжи,
обичаш я, пред тази обич аз немея.
Изгубих те, в сърцето ми е рана,
такава болка никому не пожелавам:
язви не зарастващи в душа раздрана.
Докато дишам ще болят, съзнавам.
Ала защо стоиш на прага? Отиди си.
Там в мрака във очакване копнее тя.
Едно ти даде ми, вземи го и върви си,
отдавна чувствам, любовта си отлетя.
Бъди щастлив със нея, заслужаваш
и забрави за страниците пожълтели,
че назад погледнеш ли, нараняваш,
а аз пък мразя повторните раздели.
Какво ме питаш? Не, не си виновен,
ала недей повтаря грешката. Помни.
Така било е писано, мигът греховен
от мен да те отнеме. Вече си тръгни.
Мигът настъпи. Не, не ме прегръщай.
Едно аз дадох някога, едно ти ми дари.
Назад при мен повече не се завръщай.
Ето вземи сърцето си и моето върни…
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Прегръдка.
