Вземи ме...
Вземи ме със себе си, истино. Знам,
че с теб ще боли. Не до смърт и полуда.
Ти няма да теглиш душата до грам,
когато плътта се смрази непробудна.
Ти няма да съдиш по сто правила
дали съм живяла правèдно и свято.
В теб няма любов. Няма черна злина.
Ти нито си Господа,
нито си Дявол.
Най-чистата правда. Директна. Без такт.
Със теб ще прогледна за миг в тъмнината.
За миг ще заситиш безумния глад,
от който се мята в плътта ми душата.
Вземи ме.
За миг да е.
После не знам.
Единствено в теб ми остана да вярвам.
Във вечния Космос, изгубен и сам
човек си остава.
Човек си остава...
© Катя All rights reserved.
