Вземи ръцете ми, стопли ги,
тъй нека малко помълчим.
Спри думите си, преглътни ги,
със ласки може да ги заменим.
Във теб смирено ще се вглеждам,
ръце ще вплитам в твоите коси,
две думи безспир ще ти нашепвам,
чист извор ще са моите очи.
Хвани ръцете ми, стопли ги,
в добро и лошо да вървим.
Виж устните ми, целуни ги,
една любов да изградим.
© Анна Станоева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
