Water To Drink
очите му чика ах очите му
излизат всяка нощ по пътеката
отвъд реката
подпалват тишината на купчинки
давят косите на часовника в дълбокото
пускат нишки от време по стръмното
и се смеят
а аз плета чика
две години и една нощ
по падналите покриви
и наслагвам цветовете си
по вътрешната страна на вятъра
където като вали е сухо
и един тенекиен петел
сочи из облаците посока
дето не виждам
спряла мълчанието в центъра на вселената
с ненаучен език
плета като полудяла
да влезе водата по стъпките ми
и да нарисува по стъблата на глухарчетата
топло
и съм сляпа чика
толкова сляпа колкото кукумявка на съмване
само димът от подпалената тишина
отмерва точните секунди
в които дишам
а очите му ах очите му
разцепват мъглата
и се смеят
ако не вярваш питай вятъра
той знае
© Зорница Николова All rights reserved.
