When the fat girl dances
When the fat girl dances (Когато танцува дебелото момиче)
Беше пухкава - облаче, не – просто торта със еклери
и разпръскваше сякаш ухание - цяла сладкарница
и не знам как във тъмния бар, но изглежда, че светеше
като захарна роза насред шоколадови парници.
Ние пиехме водки, усмихнати гузно празнувахме
превъзходството мнимо на стадото над единаците,
тя не беше от нас, на рояла седеше във ъгъла
(нищо, че Ъгли нямаше - тя пренебрегваше фактите).
И я стрелвахме с погледи, нагло прелели по пазвите,
по къделите плът като кротки вълнички, потрепващи
с всяко нейно движение. Сякаш доволни си казвахме:
„Слава богу, не сме тъй самотно дебели несретници”.
Но изплака пианото, в него китарен глас вплете се
като вик, като стон, като жребий не случил спасение,
а кръвта се сгъсти и потече по-бавно по вените
и телата се люшнаха – лодки във мъртво вълнение.
Не видяхме как дóйде на дансинга – като присветване.
Изведнъж беше там и на блуса смиряваше болката,
а снагата ú – тази от пухкави, дъхави еклери -
се полюшваше в тъжен каданс като сладка агония.
Тя танцуваше, сякаш от нея извираше музика,
и изпълваше мрака с дъха си горчиво канелен -
като цял сладък свят, неподвластен на скучната физика,
още чакащ, но знаещ, че няма да бъде намерен.
И позорно оскъдна плътта ни от срам се съблече -
като всмукан от вакуум подът под нас се изплъзваше
и останахме кожа и кост, и останахме скелети,
а тя раждаше захарни рози и с поглед ги късаше.
25.02.2011
© Росица All rights reserved.
)
