иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Oct 23, 2007, 10:50 AM

XXX

  Poetry
828 0 6
 

Не чувам птици днес,

ни пърхащи криле

Ръцете ми - изгнили клони

протягат се към теб,

и сухото небе се рони...

Изсъхнали са мойте корени,

студени са ръцете ти...


Аз жаден съм, пресъхнал, гневен,

застинал във очакване да пия

капки дъжд сред жарката пустиня,

а пясък, докъдето поглед стига,

е светът около нас,

но докато ти изгряваш,

към залеза отивам аз...


Надявам се покоят да е вечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0