Oct 23, 2007, 10:50 AM

XXX

  Poetry
824 0 6
 

Не чувам птици днес,

ни пърхащи криле

Ръцете ми - изгнили клони

протягат се към теб,

и сухото небе се рони...

Изсъхнали са мойте корени,

студени са ръцете ти...


Аз жаден съм, пресъхнал, гневен,

застинал във очакване да пия

капки дъжд сред жарката пустиня,

а пясък, докъдето поглед стига,

е светът около нас,

но докато ти изгряваш,

към залеза отивам аз...


Надявам се покоят да е вечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...