Аз цялата съм почерняла скръб.
Тъгата ме рисува с пръсти бледи
и болката не ми обръща гръб,
с очакване в очите все ме гледа.
Минутите текат като сълзи.
Аз съм отворена нелепо рана.
И някъде дълбоко в мен пълзи
излишна вече прошка неприбрана.
Чуплива съм. Не съм самата аз.
Приличам на камбана уморена.
И мъката дълбае в моя глас
една безмълвно страдаща вселена. ...