На Емо

Във шепите си лакомо ще стисна

внезапни мигове на щастие свенливо.

Ще се смаля в картина живописна,

сърцето ми ще бие по-красиво.

Дано да не забравя всички тръпки,

които обичта ти бе ми дала,

преди да тръгне със лисичи стъпки

към мястото на вечната раздяла.

И дълго-дълго есента ще шушне,

целувките ни как стопиха мрака.

Когато, някой ден, светът ме пусне

ще бързам все към теб. А ти ме чакай...