На Емо
Във шепите си лакомо ще стисна
внезапни мигове на щастие свенливо.
Ще се смаля в картина живописна,
сърцето ми ще бие по-красиво.
Дано да не забравя всички тръпки,
които обичта ти бе ми дала,
преди да тръгне със лисичи стъпки
към мястото на вечната раздяла.
И дълго-дълго есента ще шушне,
целувките ни как стопиха мрака.
Когато, някой ден, светът ме пусне ...