Nov 19, 2016, 4:14 PM  

xxx46

  Poetry » Love
643 0 1

                                 На Емо

 

Във шепите си лакомо ще стисна

внезапни мигове на щастие свенливо.

Ще се смаля в картина живописна,

сърцето ми ще бие по-красиво.

 

Дано да не забравя всички тръпки,

които обичта ти бе ми дала,

преди да тръгне със лисичи стъпки

към мястото на вечната раздяла.

 

И дълго-дълго есента ще шушне,

целувките ни как стопиха мрака.

Когато, някой ден, светът ме пусне

ще бързам все към теб. А ти ме чакай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...