На Емо
Безмълвно е във къщи. Вее студ.
А въздухът е някак по-различен.
Луната нощем с погледа на луд
показва пръст, познато неприличен.
И уж съм жива, уж съм в полусън,
а все сънувам, че си пак до мене.
Безумно вие вятърът отвън,
дървета махат с клони изранени.
Река ме влачи - кален, чер порой.
Без цел се блъскам диво, без посока
и търся малък жест прощален твой,
но ме пресреща пустота жестока.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
