На Емо
Безмълвно е във къщи. Вее студ.
А въздухът е някак по-различен.
Луната нощем с погледа на луд
показва пръст, познато неприличен.
И уж съм жива, уж съм в полусън,
а все сънувам, че си пак до мене.
Безумно вие вятърът отвън,
дървета махат с клони изранени.
Река ме влачи - кален, чер порой.
Без цел се блъскам диво, без посока
и търся малък жест прощален твой,
но ме пресреща пустота жестока.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
